Петко Славейков – между „Не сме народ“ и „Хубава си, татковино“

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  

На 17 ноември 1827 г. е роден Петко Славейков. През 1875 г., година преди Априлското въстание, Славейков пише стихотворението „Не сме народ“. Чак е плашещо да прочетеш констатации за народопсихологията ни отпреди 144 години, които могат да се отнесат и за нашето време:

„хора, дето нищо не щат да вършат“; „само знаем и можеме, и щеме един други злобно да се ядеме“, „все нас тъпчат кой отдето завърне, щот сме туткун (непохватни), щото не сме кадърни“…

Това означава две неща – едно хубаво и едно лошо. Хубавото е, че ще е пресилено и невярно, ако кажем, че днес сме в някаква особена и невиждана досега криза и упадък на обществото. Лошото е, че век и половина като общество не можем да преборим едни и същи отрицателни черти. Следва въпросът: А сега какво? Може би отговорът е в думите на съвременника на Славейков – Васил Левски. През 1871 г. той пише в писмо до Иван Кършовски: „За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.“

Ето и пълният текст на стихотворението „Не сме народ“ от 1875 г., а след това и текстът на друго Славейково стихотворение със съвсем различно послание, „Татковина“ от 1883 г. – „дор на очи свят, живот, ще обичам аз от сърце таз земя и тоз народ.“

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ –
а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

ТАТКОВИНА

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума –
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.

Изображение: Петко Славейков. Портрет от 1884 г. на Иван Карастоянов. Източник: Уикипедия


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •