Искра Ангелова: Най-талантливите и можещи българи напускат страната. Тук няма място за нас

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  

На националния празник 3 март (както личи и от началото на текста) журналистът и водещ на несъществуващото вече телевизионно предаване по БНТ „Нощни птици“ Искра Ангелова сподели в личния си Фейсбук профил това послание, което „Добрите българи“ публикува без редакция. Защото националните празници не са само за празнуване, но и за вглеждане в националното себе си:

Здравейте, българи! На 3 март искам да ви кажа, че в момента пред очите ви се извършва най-голямото престъпление в най-новата история на България и по чудовищност то е сравнимо само с изселването от домовете и градовете им и ограбването на нашите дядовци и заточването им в лагери и затвори. На моя дядо са му забранили да упражнява професията на лекар. Освен че са го изселили и са го пратили в затвора на Белене заради виц. А той е бил МНОГО добър лекар. И неговият баща е бил. И моят дядо си е умрял ей така, на 40, от отчаяние.

Това същото се случва сега, тук. Елитите биват унищожавани съвсем съзнателно.

Идеята е всички ние да НЕ работим онова, което умеем, за което сме учили и в което сме най-добри. Или ако случайно ни допуснат да го правим – да е с връзки, на ниска позиция и без никакво обещание за развитие.

Идеята е да не получаваме заслужено възнаграждение за огромния си труд и квалификации (виж заплащането на артисти, музиканти, журналисти, преподаватели в университетите и академиите по изкуства, учени, учители …)

Идеята е ние да бъдем отстранени, за да могат некадърниците да си правят далаверите, да не си личи, защото няма стандарт, по който да бъдат разобличени, а ние да си налягаме парцалите по ъглите, да мълчим и да загубим всичкото си достойнство в унизителната борба за хляба.

От години работя на 3 места. Вие си помислете защо. Работя по 24/7. Пак повод за размисъл. Не се оплаквам – споделям. Никога не съм се оплаквала. Просто не ми е в характера.

Аз мога чудесно да измислям, продуцирам и организирам целия процес по производството на телевизионни продукции и оргигинални формати, забавно-развлекателни и магазинни, информационни и публицистични предавания и да водя добре подготвени и същевременно спонтанни и искрени интервюта. Правя го от 20 години – в националния ефир в България и в националната телевизия CBS в Ню Йорк. Освен опит – имам и образование и ценз за това – магистратура по телевизионна и радио журналистика от университета Емерсън в САЩ.

Мога да пиша умни и задълбочени аналитични статии, които после да четат 500 000 души на страниците на онлайн изданието на сп. Артизанин например. Имам и ценз за това – магистратура по българска филология – след спечелена Национална олимпиада по литература – от СУ.

Мога и да превеждам пиеси и книги и имам над 15 преведени досега.

Мога да играя чудесно на сцена и в киното, както и по телевизията – правя го още от годините на т.нар. телевизионен театър – от дете. Вече 14 години играя една пиеса („Красиви тела“, която намерих и преведох, за да я играем заедно с моите приятелки) – тя пък стана абсолютен хит. Ще играя и в други – сега ги търся. Играла съм на сцените на почти всички театри в София, в театър в Бостън, в театъра във Варна и общо в над 30 театрални постановки и 10 филма – в САЩ и у нас. Имам и ценз за това – магистратура от НАТФИЗ, Кръстьо Сарафов, където завършихме в един от най-добрите класове въобще – този на проф. Гюрова и проф. Пламен Марков.

Междувременно започнах да измислям рекламни слогани (копита), да създавам рекламни стратегии, да пиша статии на медицински и психологически теми, да произвеждам огромно количество специализиран текст и видео за интернет здравен сайт и клиенти на рекламна агенция. От 2011 работя и в рекламата и онлайн търговията.

Вече продуцирам, измислям и произвеждам продуктови видеа и реклами за телевизия, които се въртят там.

Снимах и няколко документални филма, на които съм автор.

И какво от това? Аз мога и да правя торти…

Знам, че на никой не му пука за мен, но след инцидента със здравето ми миналата година и на мен не ми пука какво си мислят за мен. Разбрах, че човек е щастлив само ако следва себе си, вътрешния си стон и потребности и отказвам повече да се унижавам и да слугувам, да се моля или да търпя в името на някакъв смешен хонорар.

Знам, че всички групово ще изпитат масово облекчение, ако кажа, че се отказвам от всичко и започвам да правя торти. Тогава ще си отдъхнат. Всички ще са спокойни. Ще ме поздравяват и ще ми честитят… Стената ми ще е пълна с честитки, букети и любов. Пак казвам, не че си правя илюзии, че на някого му пука за мен. Но давам този пример, единствено защото разполагам само с него – имам преки наблюдения над себе си – това тяло и този ум мога да продам, да предложа, да използвам.

Не искам този пост да звучи като оплакване. По-скоро искам да ви обърна внимание на причините, поради които най-талантливите и можещи българи напускат страната. ТУК НЯМА МЯСТО ЗА НАС. Масово всички деца на приятели отиват да учат в чужбина. Скоро тук няма да има нито един лекар, инженер, журналист, музикант, IT специалист.

А иначе можем да се правим, че няма нищо, да ядем и да пием и да се успокояваме, че е било и по-зле. Наздраве.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •