Васил Левски: „Занятието ми е да давам упование на българите“

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  

Упование – надежда, вяра, опора, покровителство, подкрепа. (Из Български синонимен речник)

Когато изправили Васил Левски пред турския съд в София през зимата на 1873 г., го попитали какво е занятието му, а той отговорил: „Занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.“ Днес всички знаем кой е Левски, но това е резултат от следосвобожденските усилия на хора като Иван Вазов и Захари Стоянов, които превръщат в мит и в герой революционера, обесен през февруари 1873 г. Но неслучайно в началото на 80-те години на 19 век Вазов кръщава цикъла си от стихотворения „Епопея на забравените“. Има наистина период, непосредствено след Освобождението, в който малцина се сещат за хората, загинали през 70-те години на ХІХ век, които днес почитаме като най-големите ни възрожденци.

Но да се върнем на думите на Левски пред турския съд – неговото занятие е било… да дава упование на българите. За момент забравете всичко, което знаете за Левски. Което с годините е натрупано върху неговия образ. И се върнете в 1873 г., когато той е обесен от османската държава като престъпник. Малко познат за повечето българи. Човек, който живее на път. Ползва различни имена, за да не бъде разкрита истинската му самоличност. Обикаля различни селища, за да създаде общности, наричани от него революционни комитети. Във време, когато мнозинството от българите (ако имаше социологически проучвания тогава) не одобряват подобни организации и действия срещу официалната власт. И въпреки това той го прави. Дейността му остава незавършена заради залавянето и екзекутирането му. Комитетите се саморазпадат, защото го няма вече създателят им. Но упованието, което той е давал, се проявява няколко години по-късно. През 1875 г. и 1876 г. за Старозагорското и Априлското въстание комитетите се събират отново.

Упованието, което давате днес на хората, има смисъл, но това най-вероятно ще си проличи едва след време. Затова не спирайте да давате вашето упование. И се събирайте с хора, които и на вас ви дават упование. Защото грехът, който почти всяко време и хората му имат към най-изявените личности на действието е, че приживе или докато са активни, не ги подкрепят. Много се е писало за онова „Народе????“ в тефтерчето на Левски. Никъде обаче не е оставена документална следа от самия Левски защо го пише, затова каквото и да кажем, винаги ще е само догадка, предположение. Но от писмата му поне става ясно, че Левски и неговите действия по организация на комитети невинаги са оставали разбрани и приети от неговите съвременници. Затова с голяма доза вероятност може да се предположи, че „Народе????“ е написано в момент на разочарование, на самота и тъга от неразбирането, на загуба на смисъл.

Бъдете упование за другите, ако сте избрали пътя да създавате, да градите, да организирате, да водите. Бъдете упование и за тези, които сте избрали да следвате, да подпомагате в каузите.

Изображение: „Стародумци“

Ако подкрепяте дейността ни, харесайте и страницата „Добрите българи“ във Фейсбук. Да разпространим Доброто:

„Добрите българи“ е първата българска общност за доброто, която стартира на 9 март 2013 г. Мотото ни е „Бъди ДОБРОТО, което искаш да видиш в света“. Ние разказваме за обикновените хора, които вършат всекидневно добро. Ако познавате и вие такива, разкажете ни за тях на info@dobrite.bg или във Фейсбук страницата ни. „Добрите българи“ следва модела на споделеното доброволно създаване. Пишете ни, ако искате да станете част от екипа ни или да подпомогнете каузата ни. Споделяйте истории за доброто или търсете помощ, съмишленици и доброволци в нашата група Задруга на Добрите българи.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •