Едно съвременно общество има постоянно нужда от будители, от нови, живи будители. Днес всеки може да бъде будител, всеки обикновен човек, който върши всекидневно добро. Будителството днес е да почистиш кварталната градинка, да организираш културно събитие, да събереш хората заедно за кауза, да върнеш живота в твоя квартал или в малко село, да не стоиш безучастен към нарушенията. Днес важно е да правим обикновено добро.

На 1 ноември по традиция се сещаме за будителите от миналото. Но нека не забравяме и съвременните будители – това са хора, които вместо да си гледат собственото добруване, са тръгнали да правят нещо добро в полза на обществото. И често те получават негативизъм – и то не от някой от другия край на света, а от същите тези хора, за които те правят нещо добро.

Има една приказка за жабата и скорпиона – придошла реката, скорпионът не можел да плува и щял да се удави. Примолил се на жабата да го спаси. Съгласила се жабата, качил се скорпионът на гърба й и жабата тръгнала да преплува реката. По средата скорпионът я пронизал с отровното си жило – жабата, разбира се, умряла, а скорпионът се удавил. С последните си сили, преди да умре, жабата просто го попитала недоумяващо „Защо?“ А скорпионът отговорил: „Не се стърпях“…

Съвременните будители не са портрети на стената, те са обикновени хора, които са жертвали нещо от себе си – време, средства, усилия – за да направят добро в полза на обществото. Тези хора не са много. Тяхната бройка и тяхното търпение си имат лимит. Те са жабата, която спасява скорпиона от удавяне. Не бъдете като скорпиона и не убивайте собствения си спасител. Ако видите скорпион, не търпете и не мълчете, част от вървенето напред е и реакцията срещу всяко зло, всяка неоправдана нападка срещу добротворците на нашето време.