На 24 октомври преди 90 години е роден мъдрецът от Северозапада, писателят Йордан Радичков. Винаги е духовна радост да прочетеш Радичков.
В интервю той споделя традиция от неговия край как едно време българите са се сродявали, писателят е роден в монтанското село Калиманица: “В моя роден край има една много красива стара традиция. Когато в някое семейство едно дете боледува дълго време от тежка болест, то родителите овързват детето със синджири, заключват синджирите и оставят така овързаното дете нощно време на пътя. Родителите се скриват наблизо и чакат да видят кой ще мине по пътя, дали ще се спре да отключи и развърже детето. Ако подмине детето, пътникът е някой егоист или страхливец, а ако се спре и развърже детето, значи е добър и отзивчив човек. Този човек взема страданията на детето върху себе си и става побратим на детето и на неговите родители – ако е мъж. Ако е жена, става посестрима. В родното ми село имаше много побратими и посестрими. Така хората се сродяваха, ставаха по-близки. И беше много красиво. Животът създаваше механизми за сближаване на хората. За съжаление сега ние нямаме никакви механизми за сближаване на хората и приемаме за нещо нормално всеки сам да си ближе раната. Така мизерният и въшкав животец става още пo-мизерен и по-въшкав!“ (списание „Жената днес“).
И в тоя отчужден живот все по-често на всяко добро се намира някой, който да го пресече, да му се подиграе, да го критикува. В разказа „Домашна тетрадка от сборника „Педя земя“ Радичков пише: „Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!“
Сродявайте се, оставяйте огнища след себе си и сейте лъвове, пък нека другите сеят леща.
Фотография на Йордан Радичков: Иво Хаджимишев
Ако подкрепяте дейността ни, харесайте и страницата "Добрите българи" във Фейсбук. Да разпространим Доброто:
„Добрите българи“ е първата българска общност за Доброто, която стартира на 9 март 2013 г. Мотото ни е "Бъди ДОБРОТО, което искаш да видиш в света". Ние разказваме за обикновените хора, които вършат всекидневно добро. Ако познавате и вие такива, разкажете ни за тях на info@dobrite.bg или във Фейсбук страницата ни. „Добрите българи“ следва модела на споделеното доброволно създаване. Пишете ни, ако искате да станете част от екипа ни или да подпомогнете каузата ни. Споделяйте истории за доброто или търсете помощ, съмишленици и доброволци в нашата група Задруга на Добрите българи.
