На 15 октомври 1937 г., само на 56 години, умира писателят Йордан Йовков. Човекът, който вярваше в доброто, но неговите герои с болка споделяха за мъката на света. Помните ли Петър Моканина от разказа „По жицата“ и неговите думи: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“. Или Вълкадин: „Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо? Когато купуват или продават нещо, на хората очите са в кантаря. А защо, когато съдят човека, когато животът му е на косъм, гледат през пръсти?“ („Вълкадин говори с Бога“).

Но за писателя и неговия герой Сали Яшар винаги остава надеждата, че има нещо отвъд мъката – „с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората“ („Песента на колелетата“).

И цялата тази вселена от мъка, любов и добро е стигнала до нас благодарение на писателя и неговите книги. „Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга – хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня.“, казва Йовков.