На 15 октомври 1937 г., само на 56 години, умира писателят Йордан Йовков. Човекът, който вярваше в доброто, но неговите герои с болка споделяха за мъката на света. Помните ли Петър Моканина от разказа „По жицата“ и неговите думи: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“. Или Вълкадин: „Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо? Когато купуват или продават нещо, на хората очите са в кантаря. А защо, когато съдят човека, когато животът му е на косъм, гледат през пръсти?“ („Вълкадин говори с Бога“).

Но за писателя и неговия герой Сали Яшар винаги остава надеждата, че има нещо отвъд мъката – „с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората“ („Песента на колелетата“).

И цялата тази вселена от мъка, любов и добро е стигнала до нас благодарение на писателя и неговите книги. „Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга – хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня.“, казва Йовков.

Ако подкрепяте дейността ни, харесайте и страницата "Добрите българи" във Фейсбук. Да разпространим Доброто:

 

„Добрите българи“ е първата българска общност за Доброто, която стартира на 9 март 2013 г. Мотото ни е "Бъди ДОБРОТО, което искаш да видиш в света". Ние разказваме за обикновените хора, които вършат всекидневно добро. Ако познавате и вие такива, разкажете ни за тях на info@dobrite.bg или във Фейсбук страницата ни. „Добрите българи“ следва модела на споделеното доброволно създаване. Пишете ни, ако искате да станете част от екипа ни или да подпомогнете каузата ни. Споделяйте истории за доброто или търсете помощ, съмишленици и доброволци в нашата група Задруга на Добрите българи.