На 4 октомври 1944 г., като военен кореспондент, в сражение, загива Иван Хаджийски. Популярен е с трудове като „Бит и душевност на нашия народ“ и „Оптимистична теория за нашия народ“.

Нека разгърнем страниците на „Оптимистична теория за нашия народ“, писана през 1937-1942 г. Всъщност, по това, което пише Хаджийски за съвремието си, можем да кажем, че това е по-скоро „Песимистична теория за нашия народ“. Следват дълги цитати, но запазете търпение, има какво да научите. И останете до края, за да разберете къде всъщност е оптимистичната теория за българите.

❎ Думите „българин“ и „българска работа“ у нас често се употребяват като най-унизителни нарицания. Българинът, в черните очила на нашето самоподценяване, е онова двукрако без перушина, което населява сивите пространства от двете страни на Балкана и което заради парче хляб е способно на всичко. „Българска работа“ (конгрес, културно тържество, състояние, обществено предприятие и пр.), това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои.

❎ Ние не можем да се похвалим с особна социална дисциплина. Държавна вещ у нас е тази, която може да се обсеби без всяко гризене на съвестта. Такова отношение имаме въобще към имуществата на юридическите личности (общини, дружества), чието безнаказано „докопване“ е чисто и просто геройство. Колко души гледат на държавата само като на институт, чрез който косвено се богатее, а не като на пряк извор на забогатяване? Съществуват ли у нас примери на нравствено линчуване обсебителите на обществени средства? Колко пъти е прилаган законът за преследване на незаконно забогателите чиновници, гласуван още през 1895 г.? Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането й на власт е създала този опасен прецедент?