Dobrite.bg се роди. Има народно поверие за Игнажден, 20 декември, за обичая „полазване“ и първия човек, който влезе в дома ви, наричан „полазник“. Ако той е добър човек – чака ви добра и успешна година. Нека новата общностна медия за доброто Dobrite.bg бъде нашият полазник тази година.
Създадох „Добрите българи“ като Фейсбук страница преди 6 години, на 9 март 2013 г., за да открие „Кои са вашите герои, кои според вас заслужават да бъдат наречени Добрите българи! Споделете с нас примери за онези българи, които с добротата или с успехите си са направили нещо повече за своята общност, за своя град, за своята страна!“ Още в самото начало стотици споделяха в социалната мрежа разказаните истории на “Добрите българи”.
Дълго време все отлагах да създам и уебсайта dobrite.bg. Създавах какви ли не други сайтове, само не и този. Грешката ми беше, че не си поставих вътрешни срокове и приоритети, които да следвам. Направих като много от нас – забравих някои от най-големите си и хубави мечти. Заех се и с новинарски сайт за родния си град Габрово, който направо окупира времето ми от 2014 г. насам. През последните 6 години се появиха много начинания, вдъхновени от добротворчеството. За част от тях продължих да споделям във Фейсбук страницата „Добрите българи“. За други разказвах в новинарския си сайт Габрово Daily. Някои от най-смислените габровски добри начинания получиха отличието „Габровец на годината“, което създадох в края на 2018 г. На 3 януари 2019 г. едно събитие ме накара да преосмисля коренно какво правя, кое е истински ценното и кое не. И осъзнах, че „Добрите българи“ е КАУЗА, една от най-смислените, които някога съм почвал. Започнах да търся първите съмишленици на медията. Радостен съм, че ги открих в лицето на Суперхостинг, Светлин Наков от Софтуерния университет, както и моя Факултет по журналистика в Софийския университет.
Избрах символично датата 20 декември за старт на dobrite.bg. Да бъдат Добрите българи нашият полазник. Но и защото краят на годината и началото на следващата, както и Коледните празници създават една по-особена общностна енергия. Хората се замислят какво са постигнали, обещават си какво искат да направят занапред, даряват, помагат. Добрата общностна енергия е жизнено важна за една медия, която иска да бъде общностна.
„Вярваме, че Добрите българи съществуват. Те живеят с нас, работят с нас, те са обикновени хора като нас. Това, което ги отличава от другите е, че са направили добро“, написах във Фейсбук страницата през 2013 г.
Това ще бъде и редакционната мисия на Dobrite.bg – да разказва за обикновените хора, които вършат всекидневно добро. Не за известните личности или за личните успехи без принос за обществото.
Изключително много се радвам на успехите на нашите ученици и спортисти на международни състезания. Разказвам за тях с удоволствие в Габрово Daily, ако става дума за габровци. Но Dobrite.bg ще търси „малкия“ човек, но не за да акцентира върху социалната му нищета и маргиналност, а да покаже необикновеността на обикновеното добро. Днешните будители не са портрети на стената, а обикновените хора. Будителството днес е да почистиш кварталната градинка, да организираш културно събитие, да събереш хората заедно за обществена кауза, да върнеш живота в твоя квартал или в малко село, да не стоиш безучастен към нарушенията.
Dobrite.bg ще бъде общностна медия за доброто. В науката съществува понятие „общностна журналистика“, но то се използва за локално-ориентираната журналистика, която пише и отразява малки съседски общности, квартали, малки селища. Чрез Dobrite.bg аз влагам по-различен смисъл в понятието „общностна журналистика“, което смятам, че е най-подходящо, за да опише духа на Dobrite.bg. Това не е просто новинарска медия, а медия и общност в едно. В бъдеще усилията ми ще са насочени не просто в поддържането на сайта, а в създаването на реална и виртуална общност около каузата „Добрите българи“. Общност е думата, която ще оформи следващите години и може би десетилетия.
Като докторант по онлайн журналистика в Софийския университет една от темите, които проучвам, е гражданската журналистика, журналистиката с участието на граждани, появила се в началото на новия век заедно с бума на Интернет. В Dobrite.bg ще следвам и тази концепция, защото тя носи силен заряд – приобщаването на обществото в създаването на медията.
Dobrite.bg стартира с нулев бюджет, без офис, без заплати, с един редактор и 7-годишния ми лаптоп, който вече често прегрява и „забива“, но все още не ме е изоставил.
Нулевият бюджет не е само защото средства за нови медии все по-трудно се намират, той е част от самата концепция. Не искам да направя поредния новинарски сайт, Dobrite.bg ще функционира чрез споделеното създаване – една идея (идеята за Доброто) обединява общността, която споделено допринася за медията. Като отворения код в софтуера, но на ниво медия. Dobrite.bg ще се развива с нулева търговска реклама и финансиране от проекти. Ако идеята за споделеното създаване не сработи, Dobrite.bg ще спре да функционира. Често хората забравят, че за да съществуват, медиите се нуждаят от средства, също както фирмите, които произвеждат хляб, мебели или обувки. Но тези фирми печелят от продажба на продуктите си, а след залеза на вестникарската епоха медиите (които станаха и онлайн) все по-често страдат от липса на финансиране. Защото никой не си и помисля, че може да си купи хляб, мебели или обувки за без пари, но всички са свикнали, че новините са безплатни. Не, не са. За да се напишат тези новини, някой журналист трябва да работи. За предпочитане – с нормална достойна заплата. Нормалният модел на функциониране на медиите днес, когато крайният потребител не плаща нищо, е чрез реклама от фирми. Всъщност, дори и този модел все по-рядко функционира добре поради липса на реклама, особено за малките медии. А отказвайки се и от рекламата, това означава, че пътят пред Dobrite.bg ще е много труден.
Но целта ми е да накараме моделът на споделеното създаване у нас отново да работи – както едно време, когато нашите предци са дарявали доброволно материали, труд и средства, за да построят читалище, училище, църква. Това ще е и мисията на Dobrite.bg. Заради тази мисия медията ще разчита само на доброволен труд, доброволен принос или дарения.
До момента, освен разбира се времето си, съм вложил в Dobrite.bg около 60 лв. лични средства за домейна на сайта за 1 година и след месец ще ми се наложи отново да вложа толкова за поне още 1 година. Извън това изключително съм щастлив, че идеята за споделеното създаване на медия за Доброто вече срещна своите приятели и съмишленици. Водещата хостинг компания в България Superhosting.bg повярва в добрата кауза и е първият голям партньор, който подкрепи създаването на dobrite.bg чрез предоставянето на хостинг безвъзмездно. Без хостинг няма как един сайт да е видим в Интернет. Но ако имаш хостинг, то някой трябва да изгради сайта. Тук дойде и вторият голям партньор на „Добрите българи“ – Software University. Лично създателят на Софтуерния университет Светлин Наков помогна в разработването на сайта.
Сега предстои създаването на екип от доброволци журналисти. Чрез тях сайтът ще може да живее и да разказва добрите истории. Още преди няколко месеца се обърнах за съдействие към моя факултет – към научния ми ръководител проф. Грета Дерменджиева и към ръководителя на катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ във ФЖМК проф. Веселина Вълканова (понастоящем декан на Факултета по журналистика). Деканското ръководство на ФЖМК тогава в лицето на проф. Теодора Петрова прие предложението ми за сътрудничество. Надявам се, идеята да вдъхнови и студенти от Факултета по журналистика в Софийския университет, които да пишат в Dobrite.bg.
Да, сайтът не е съвършен. Не е лъскав. Може би дори ще кажете, че е прекалено семпъл. И сигурно ще сте прави. Но Dobrite.bg се ражда такъв, за да покаже, че общностната медия става такава, каквато ние с нашите общи усилия я създадем. Има едно прекрасно стихотворение от Радой Ралин – „Молитва“:
Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба…
На ДОБЪР час на Dobrite.bg. Пожелавам си да е добър полазник и да вдъхнови за общност около себе си. Ще завърша с една мисъл, вдъхновена от Махатма Ганди: „Бъди ДОБРОТО, което искаш да видиш в света.“
Създателят на „Добрите българи“ Момчил Цонев е културен мениджър, журналист и писател. През 2019 г. е обявен за една от „Най-изявените млади личности на България“ в класацията на Международната младежка камара. През същата година е избран и в класацията на Дарик радио “40 до 40” млади лидери. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, където в момента е докторант по онлайн журналистика. Сред другите му национални начинания са сайтът stornik.org и събитийният формат „Нощ на историите“ за споделяне на лични, семейни, родови и селищни истории, “Стародумци” за популяризиране на старите думи в езика ни. Създател е на множество културни начинания в родния му град Габрово – историческата поредица „Габрово – живият град“, Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, международния фестивал за улични изкуства 6Fest, първата градска компютърна игра Gabroville, първата градска онлайн енциклопедия Gabrovowiki и др. През 2004 г. стартира и новинарският сайт Габрово Daily.
Ако познавате и вие съвременни будители и герои, които вършат добро за своята общност, разкажете ни за тях на info@dobrite.bg или във Фейсбук страницата ни. „Добрите българи“ е общностна медия за доброто и следва модела на споделеното доброволно създаване.
Ако подкрепяте дейността ни, харесайте и страницата "Добрите българи" във Фейсбук. Да разпространим Доброто:
„Добрите българи“ е първата българска общност за Доброто, която стартира на 9 март 2013 г. Мотото ни е "Бъди ДОБРОТО, което искаш да видиш в света". Ние разказваме за обикновените хора, които вършат всекидневно добро. Ако познавате и вие такива, разкажете ни за тях на info@dobrite.bg или във Фейсбук страницата ни. „Добрите българи“ следва модела на споделеното доброволно създаване. Пишете ни, ако искате да станете част от екипа ни или да подпомогнете каузата ни. Споделяйте истории за доброто или търсете помощ, съмишленици и доброволци в нашата група Задруга на Добрите българи.
