Животът има истории, които и най-добрият писател трудно ще измисли. Такава е и историята на училището в село Гачевци, днес квартал на Габрово. Това е от онези истории, в които няма как да отсъдиш кой е добросторник и кой злосторник, кое е доброто и кое злото. Затова ще оставя съвестта на всеки да отсъди, а най-добре не съдете, а вземете със себе си своята поука.

Историята е за вражда между няколко съседни села. Не е нещо необичайно за човешката история – войни са се водели, най-вече по икономически причини или за достъп до важни транспортни пътища. Такова съревнование възниква в края на 19 век и между Габрово, Трявна и Търново. Поводът е откъде да мине жп линията през Стара планина – търновци настояват за прохода Хаинбоаз, габровци за Шипченския проход, но накрая печели проектът за трасе през Трявна. В нашата история се разказва за враждата за… едно училище. Но да почнем историята от самото начало.

Районът на Габрово е планински, балканджийски. Преди Освобождението в долините на реките, сред горите, по хълмовете балканджиите създават множество малки селища, наречени колиби, разпръснати едно от друго на по няколко километра. Не всяко селище е можело да си построи само българско училище, но с общи усилия, без държавна помощ (защото българска държава тогава още няма), някои от тях са успявали. Така през 1862 г. учителят Димитър от село Гарваните открива училище в село Гачевци. Нямало училището собствена сграда, а децата се събирали в търговско дюкянче на Пенчо Креслев. В това дюкенче идват деца и от съседните селища Мечковица, Морвеци, Пъртевци, Геновци, Славовци, Чехлевци и Велчевци. През 1868 г. гачевци успяват да си построят и учи­лищ­на сгра­да на място, по­да­ре­но от Ко­лю Пе­ев Пе­нев (По­па). Запазен е спомен от това смутно време, заради което е трябвало сградата да бъде построена набързо и остава много малка, само на един етаж. В същата година през района и съседното село Дебел дял преминава четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, преследвана от редовна турска войска и башибозук.

На два пъ­ти след Освобождението га­чев­с­ко­то на­се­ле­ние със собствени средства из­г­раж­да нови постройки за нуж­ди­те на сво­е­то първоначално учи­ли­ще. През 1884 г. малкото предосвобожденско училище е съборено и на негово място е построено по-голямо училище с четири класни стаи, учителска стая и широка подземна маза. Държавата също осигурява средства за строежа, помагат и жителите на съседните селища Велчевци, Чехлевци, Мечковица, Геновци, Горнова могила, Чукилите.
През 1924 г. гачевци събарят отново старата сграда. Възниква обаче спор между съседните села къде да бъде построено училището. От Велчевци, Славовци и Чехлевци искат то да бъде във Велчевци. Всяка от двете враждуващи страни струпва в своето село (в Гачевци и във Велчевци) дървен материал за строеж. Спорът става толкова голям, че в нощта на 6 срещу 7 май 1924 г. селяни от Велчевци заливат с газ и подпалват струпания дървен материал в Гачевци. Решението се взема на окръжно ниво в полза на Гачевци и новата училищна сграда е построена в местността „Беглишки харман“ – с две класни стаи, учителска стая (пригодена и за сцена) и маза (пригодена и за трапезария). Училищната сграда е електрифицирана и радиофицирана. Враждата е потушена и в училището идват и децата от другите села.

Разбира се, че има и нещо зло, нещо тъмно в тази вражда. Но има и нещо духовно – две села започват вражда, и то немалка, не за земя, не за пътища, не за жп гара, а къде да е училището, в което ще се ограмотяват техните деца. Едни други българи от 20-те години на 20 век, само шест години след националната катастрофа в Първата световна война.

Текстът е част от литературната поредица „Добрите българи“, която се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“.