Животът има истории, които и най-добрият писател трудно ще измисли. Такава е и историята на училището в село Гачевци, днес квартал на Габрово. Това е от онези истории, в които няма как да отсъдиш кой е добросторник и кой злосторник, кое е доброто и кое злото. Затова ще оставя съвестта на всеки да отсъди, а най-добре не съдете, а вземете със себе си своята поука.

Историята е за вражда между няколко съседни села. Не е нещо необичайно за човешката история – войни са се водели, най-вече по икономически причини или за достъп до важни транспортни пътища. Такова съревнование възниква в края на 19 век и между Габрово, Трявна и Търново. Поводът е откъде да мине жп линията през Стара планина – търновци настояват за прохода Хаинбоаз, габровци за Шипченския проход, но накрая печели проектът за трасе през Трявна. В нашата история се разказва за враждата за… едно училище. Но да почнем историята от самото начало.

Районът на Габрово е планински, балканджийски. Преди Освобождението в долините на реките, сред горите, по хълмовете балканджиите създават множество малки селища, наречени колиби, разпръснати едно от друго на по няколко километра. Не всяко селище е можело да си построи само българско училище, но с общи усилия, без държавна помощ (защото българска държава тогава още няма), някои от тях са успявали. Така през 1862 г. учителят Димитър от село Гарваните открива училище в село Гачевци. Нямало училището собствена сграда, а децата се събирали в търговско дюкянче на Пенчо Креслев. В това дюкенче идват деца и от съседните селища Мечковица, Морвеци, Пъртевци, Геновци, Славовци, Чехлевци и Велчевци. През 1868 г. гачевци успяват да си построят и учи­лищ­на сгра­да на място, по­да­ре­но от Ко­лю Пе­ев Пе­нев (По­па). Запазен е спомен от това смутно време, заради което е трябвало сградата да бъде построена набързо и остава много малка, само на един етаж. В същата година през района и съседното село Дебел дял преминава четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, преследвана от редовна турска войска и башибозук.