През лятото на 2002 г., като първокурсник по журналистика в Софийския университет, изкарах практиката си в местния вестник „Габрово Днес“. Реших да направя репортаж за вестника с дядо ми Васил, който преди пенсионирането си беше началник на цех „23 декември“ на памукотекстилния комбинат „Васил Коларов“. Отидохме в цеха, който вече не работеше, а сградите му още стояха, но празни, вече без машини и работници. Това бяха огромни индустриални помещения, лишени вече от живота си, подготвени за финалния си път към забравата. За миг оживяха, докато дядо ми разказваше своите спомени, а аз записвах на диктофон. И после пак млъкнаха.

Няколко години по-късно сградите бяха съборени. Мостът над река Янтра към тях пропадна. И вместо индустрия, модерният символ на надмощието на човека над природата, израснаха храсти и дървета. Природата се беше върнала там, където човекът се беше оттеглил. Природата може и без нас, разбира се, дори често е много по-добра стопанка на земята от нас, хората. Днес, от дистанцията на времето и след няколко написани книги за историята на Габрово, изпитвам тъга, че със сградите беше разрушен и споменът за създателя на тази фабрика от началото на 20 век – Илия Илев. Макар че заличаването на спомена за него беше започнало не в началото на 21 век, а половин век по-рано с национализацията и одържавяването на неговата фабрика.

В интервюто дядо ми наричаше Илия Илев „чорбаджията“. В това архаично прозвище, характерно по-скоро за Възраждането, отколкото за следосвобожденската индустриализация на страната, нямаше идеологическа негативна оценка, нямаше работнически или пролетарски укор към лошия фабрикант. Напротив, усещаше се уважение към човека. Години по-късно, четейки и проучвайки историята на габровската индустрия, аз осъзнах защо този „чорбаджия“ беше предизвикал такова уважение.

Илия Илев е роден в габровското село Кряковци. Като много други от големите индустриалци в Третата българска държава след 1878 г., и той е бил от селски произход, и той е последвал „габровската мечта“ да основе памукотекстилна фабрика. Това се случва през 1909 г. Нарича я „Бъдащност“. Строи я на завой край река Янтра в едно от селата край Габрово, днес квартал Любово. През 30-те години на 20 век „Бъдащност“ става едно от най-големите габровски памукотекстилни предприятия – то произвежда памучни прежди, трикотажни платове от памук, изкуствена коприна, шевни конци и др. След национализацията през 1947 г. фабриката става цех „23 де­кем­в­ри“ – наименувана е на датата, на която се случва национализацията на българската индустрия.