Илия Илев – ако строиш фабрика, не забравяй да строиш и училища

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  

През лятото на 2002 г., като първокурсник по журналистика в Софийския университет, изкарах практиката си в местния вестник „Габрово Днес“. Реших да направя репортаж за вестника с дядо ми Васил, който преди пенсионирането си беше началник на цех „23 декември“ на памукотекстилния комбинат „Васил Коларов“. Отидохме в цеха, който вече не работеше, а сградите му още стояха, но празни, вече без машини и работници. Това бяха огромни индустриални помещения, лишени вече от живота си, подготвени за финалния си път към забравата. За миг оживяха, докато дядо ми разказваше своите спомени, а аз записвах на диктофон. И после пак млъкнаха.

Няколко години по-късно сградите бяха съборени. Мостът над река Янтра към тях пропадна. И вместо индустрия, модерният символ на надмощието на човека над природата, израснаха храсти и дървета. Природата се беше върнала там, където човекът се беше оттеглил. Природата може и без нас, разбира се, дори често е много по-добра стопанка на земята от нас, хората. Днес, от дистанцията на времето и след няколко написани книги за историята на Габрово, изпитвам тъга, че със сградите беше разрушен и споменът за създателя на тази фабрика от началото на 20 век – Илия Илев. Макар че заличаването на спомена за него беше започнало не в началото на 21 век, а половин век по-рано с национализацията и одържавяването на неговата фабрика.

В интервюто дядо ми наричаше Илия Илев „чорбаджията“. В това архаично прозвище, характерно по-скоро за Възраждането, отколкото за следосвобожденската индустриализация на страната, нямаше идеологическа негативна оценка, нямаше работнически или пролетарски укор към лошия фабрикант. Напротив, усещаше се уважение към човека. Години по-късно, четейки и проучвайки историята на габровската индустрия, аз осъзнах защо този „чорбаджия“ беше предизвикал такова уважение.

Илия Илев е роден в габровското село Кряковци. Като много други от големите индустриалци в Третата българска държава след 1878 г., и той е бил от селски произход, и той е последвал „габровската мечта“ да основе памукотекстилна фабрика. Това се случва през 1909 г. Нарича я „Бъдащност“. Строи я на завой край река Янтра в едно от селата край Габрово, днес квартал Любово. През 30-те години на 20 век „Бъдащност“ става едно от най-големите габровски памукотекстилни предприятия – то произвежда памучни прежди, трикотажни платове от памук, изкуствена коприна, шевни конци и др. След национализацията през 1947 г. фабриката става цех „23 де­кем­в­ри“ – наименувана е на датата, на която се случва национализацията на българската индустрия.

Индустриалецът Илия Илев, създател на текстилна фабрика „Бъдащност“. Източник на снимката: Интерактивен музей на Габрово imi.gabrovo.bg

Ако историята на Илия Илев свършваше само с основаването и развитието на собствена фабрика, то тя щеше да бъде само история за личния успех. Но колкото пъти срещна личността на наистина успешен индустриалец у нас след Освобождението и преди 1944 г., толкова пъти в личната му биография има много силна нишка на благотворителност и дарителство. Още не съм открил какво точно е вдъхновявало тези фабриканти да бъдат и дарители. Защо не са преследвали само личния и фирмен успех, паричната печалба, но и са дарявали за образование, култура, църква, спорт.

Историята на индустриалеца Илия Илев е такава. Той дарява най-вече за училищата в целия район около неговата фабрика. Може би защото е знаел и вярвал, че както обществото, така и неговата фабрика се нуждаят от образовани хора. И за да не остане името му забравено, а споменът – разрушен като неговата фабрика, ще ви разкажа за дарителството на Илия Илев.

През 1922 г. собственикът на памукотекстилната фабрика „Бъдащност“ учредява фонд на негово име за подпомагане на бедни ученици от училищата в селото, където се намира фабриката му, както и в съседното село Бичкиня (днес и двете са квартали на Габрово). Чрез дарителския фонд Илев се грижи за осигуряването на облекла, обувки, учебници и учебни помагала за бедните ученици, както и продукти за безплатната ученическа трапезария. През 1927 г. той изгражда със свои средства ограда на училищния двор.

На 26 октомври 1921 г. е открита Народна смесена прогимназия с първи клас в село Етър, също съседно на фабриката на Илев. Втори прогимназиален клас е открит през следващата учебна година на 29 август 1922 г. От учебната 1923/1924 г. прогимназията се развива като пълна с три класа. Нейното развитие през  20-30-те години на ХХ в. се свързва със семейството индустриалци Радка и Илия Илеви, собственици на памукотекстилната фабрика „Бъдащност“ АД. През 1927 г. Ил. Илев купува място за училищна градина. В периода 1931–1940 г. той ежегодно осигурява хранителни продукти за ученическата трапезария, през 1936 г. предоставя 10 000 лв. за обзавеждането на трапезарията с маси и посуда. Същия размер сума предоставя през 1934 г. за ремонт на училището. На 4 април 1941 г. посмъртно Илия и Радка Илеви са обявени за благодетели на основното училище в с. Етър.

На 16 ок­том­в­ри 1938 г. в село Етър е осветено ученическо об­ще­жи­тие (пансион) „Радка Илева“ за 60 де­ца, пос­т­ро­е­но от Илия Илев въз основа на волята и дарение на покойната му съпруга. На откриването присъства министърът на правосъдието Илия Кожухаров (бивш кмет на Габрово). Първата копка за строителството му е направена на 16 август 1937 г. в училищната градина в местността Лъката край с. Етър. Пансионът е предназначен за деца от съседните села, които учат в етърското училище. Сградата е електрифицирана, разполага с водна инсталация, парно отопление, радио, две спални, занималня, трапезария, кухня и баня. На 21 февруари 1939 г. е създаден Благотворителен комитет „Радка Илиева Илева“ с председател Ил. Илев, целта на който е „да се грижи за издръжката и управлението на общежитието, което дава подслон, хигиеничен живот и добро възпитание на ученици и ученички, посещаващи Етърското училище“, родом от съседните села. Вътрешният ред на общежитието заимства образователни модели от САЩ и Западна Европа. Пансионерите носят специално облекло там, а вечер заспиват с класическа музика.

Синът Димитър Илев, който наследява фабрика „Бъдащност“, продължава грижата за ученическото общежитие, към което организира през 1941 г. помощно стопанство с жилищни помещения, кокошарник, инкубатор за пиленца, краварник, свинарник, торище, помещение за преработка на мляко, пчелин, парк. Стопанството също е електрифицирано и водоснабдено. Неговата цел е децата да се научат как да отглеждат селскостопански животни и как се обработва земеделската земя.

Ако някой път пътувате от центъра на Габрово към Шипченския проход или музея на открито „Етър“, ще стигнете тесен пролом на река Янтра и някъде там знайте, че е била фабриката „Бъдащност“ на фабриканта Илия Илев, който е построил повече училища, отколкото фабрики.

Текстът е част от литературната поредица „Добрите българи“, която се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Литературна поредица „Добрите българи“

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •