Има хълм в центъра на Габрово, по чиито склонове са накацали малки къщи, а улиците са стръмни и тесни. Този квартал още от 18 век се нарича Камъка. Трудно е днес човек да повярва, че това е един от най-старите квартали на Габрово, дори според предания – най-старият, в който се заселват и първите жители на селището. Казвам трудно, защото място с толкова история би трябвало да е по-популярно днес, но Камъка няма „славата“ като на прочутите си събратя хълмове като Стария град в Пловдив или хълмовете на Търново. Не, Камъка е тих и непретенциозен. Няма впечатляващи сгради, освен една – най-старата православна църква в Габрово, „Свети Йоан Предтеча“.
Името на квартала Камъка се свързва с каменистия склон, но не си представяйте каменен исполин като някое от тепетата на Пловдив, изправен над долината на река Янтра. Не, къщите така са накацали по целия хълм, че са се слели със старата каменна основа.
Но камък се става, камък не си отвън, а отвътре. Знаете ли онази история от евангелието на Матей, когато Христос се обърнал към рибаря Симон с ново име, Петър, което от гръцки означава камък: „и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“ (Матей 16: 18-19). Само евангелистът Матей описва тези думи, другите трима евангелисти Марко, Лука и Йоан само мимоходом споменават прекръщаването на Симон в Петър.
Петър сякаш не е бил от словоохотливите апостоли, оставил е само две кратки послания за разлика от апостол Павел. Тези текстове са част от Новия завет на Библията. В Първото си послание Петър пише: „който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене коварни думи, нека се отклонява от зло и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него… по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото като вършите зло“ (1 Петър 3: 10-11, 17). Според Петър „такава е волята Божия – с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци“ (1 Петър 2:15).
