Хаджи Христо Рачков е една от ключовите фигури в Габрово от втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ век. Местният историограф д-р Петър Цончев го описва като смел и безстрашен, добър стрелец, разговорчив и гуляйджия, който се е обличал хубаво. Смелостта му се проявява многократно при отблъскване на разбойнически банди, които нападат Габрово през ХVІІІ в. Така Христо Рачков среща и своята съпруга – през 1794 г. чорбаджи Драган му дава единствената си дъщеря за жена заради проявена храброст.
В началото на 90-те години обаче Христо Рачков е вече и един от най-големите габровски търговци, който търгува с Букурещ, Москва и Цариград. В края на 90-те години премества основната си дейност в “града” (Търново), докато семейството му остава да живее на “село” (Габрово). През 1800 г. Христо Рачков започва да се подписва с фамилното име Габровали, а през 1801 г. – с Грек. По онова време това се възприема като титла за благородство. Началото на новото столетие е време на анархия в Османската империя. Габрово и Търново неколкократно са обсаждани от кърджалии и даалии, а управителите на старопрестолницата се сменят често. Затова Христо Рачков решава да се установи за известно време в по-спокойния Казанлък. На 13 септември 1803 г. търговецът тръгва от Габрово за Божи гроб, за да стане хаджия – мечтата на всеки заможен габровец.
Но преди да тръгне, Христо Рачков прави завещание. По това време отиването на хаджилък е опасно начинание – често заминалите не са се връщали, нападнати, ограбени, убити по дългия път към Йерусалим и Голгота. На 1 септември 1803 г. в търговския си тефтер Христо Рачков прави „дията“, т.е. завещание. „Един човек смърт носи“, пише габровецът – ако умре в пътя, завещанието му трябва да бъде изпълнено точно, а който го потъпче, „да нема прокопция“ и да отговаря пред Бога на този и на онзи свят.
Първа точка в завещанието е за „школо за момчета да се дадат от мъката ми“ – 5000 гроша. Втора точка е за „стопаницата“, т.е. жена му – 10 000 гроша. На нея се дават и имотите му в Търново, да преживява с децата и да ги „изжени“, но ако пък тя самата се ожени повторно – тогава „да не прокопса“, пише Христо Рачков, а имотите му да се дадат на други роднини.
