Учениците, които сами даряваха за отпечатване на учебниците си

Из „Описание родолюбивих и желающих българскаго просвещение спомоществователий“ на „Българска Аритметика“ от Хр. Сичан Николов, издадена в Букурещ през 1845 г.: Ученици школски – Словесний Лазар Генюв от Гъбене, Христо Станчов Арнаудоглу, Христо Григориа, Василий и Николай Евстатиеви…

Из списък на „родоболюбиви спомогатели“ на „Венец азбучний или нравствени наставления“, издадена в Букурещ през 1863 г.: Ученици школски – 1-вий клас – Евстатие Стойков, Иван Ненчов, Христо Рачов… 2-рий клас – Недю Владимер, Слави Иванов, Иван Влачков…

Из имената на „ученолюбивите спомоществователи“ на „Уроци по българската черковна история“ от Райчо Каролев, издадена в Цариград през 1873 г.: Ученици от Главно мъжко училище в Габрово – клас ІІ – Иван Х. Г. Манафов, Лазар Денчов Видинлиев…, Клас ІІІ – Иван С. Табак, братя Стефан и Васил Колюви…, Клас ІV – х. Христофор Хесапчиев, Колю И. Голосманов, Еким С. Проданов… Ученички от Главно девическо училище в Габрово: клас V – Тодора Венкова, Велика Рачкова, Кина Х. Андреева, Клас ІІІ – Зафира Кесарева, Мария Драголова, Деша Станчова…

С подобни списъци на спомоществователите завършват българските книги от Възраждането. Българите даряват пари за издаването на различни по вид книги – религиозно-просветни, нравоучителни, речници, календари, катехизиси, художествена литература. Но сякаш най-предпочитани са учебниците, необходими за новите български училища, които се създават след средата на 30-те години на ХІХ век. На българските ученици, които учат на български език, са нужни учебници, а няма държава, която да ги издава. Няма и частни издателства, които да имат достатъчно средства, за да ги отпечатат. И така се появяват спомоществователите – наричани са в тези списъци ученолюбиви, родолюбиви, любородни. Сред тях има учители, свещеници, занаятчии, търговци… и ученици. Всъщност учениците са най-многобройни сред спомоществователите.

В някои от учебниците се посочват и местата, откъдето са родом учениците. Любопитен е анализът, който прави историкът Даниела Цонева за габровските спомоществователи на училищна книжнина. Много от габровските уче­ници – спомоществователи, произлизат от семейства с традиции в спомоществователството – Арнаудови, Хесапчиеви, Манафови, Видинлиеви, Рашееви, Палаузови и др. Една голяма част от тези ученици по-късно стават известни търговци, общественици, учители, майстори-занаятчии, поборници, военни дейци, министри в освободена България – Христо Ст. Арнаудов, Никола Рясков, Христофор Хесапчиев, Иван Калпазанов, Иван Хр. Манафов, Иван поп Христов, Коста Евтимов, Цончо Пенчов, Райчо Каролев и др. Цели класо­ве иа Главното мъжко и Главното девическо училище в Габрово се записват като спомоществователи за учебниците на габровските учители Райчо Каролев и Иван Гюзелев.

В 19 издания на учебна книжнина историкът Даниела Цонева открива имената на 895 спомоществователи от Габрово. Това са хора, дарили пари за 1, 2 или понякога 4, 5 бройки от дадения учебник. Сред тези имена се срещат известни днес хора от миналото. Но има и такива, които са останали в историята може би само с този акт на любородие. Днес множество добри каузи се опитват да наберат необходимите им средства чрез онлайн платформи за дарения. Когато срещнете такава кауза и можете да отделите малка сума, а в замяна и в знак на благодарност ви обещават, че ще споменат името ви, това е премного. Спомнете си за вашите прапрапрадядовци и баби, останали в историята точно с това – дарението си, за да го има един български учебник.

Текстът е част от литературната поредица „Добрите българи“, която се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“.