За контакт
info@dobrite.bg


Back

Учениците, които сами даряваха за отпечатване на учебниците си

Учениците, които сами даряваха за отпечатване на учебниците си
Из списък на спомоществователи във Венец азбучний или нравствени наставления по азбуквено. Из съчиненията на Св. Д. Ростовский, преведе ся от първообразното на новобългарский язик. Издава Х. Йордан Х. Вълков, шюмнениц. Издание първо. Букурещ. В Народната книгопечатница на Стефана Росидескува..., 1863. 264 с. Източник: Национален музей на образованието, Инв. № 806 В
Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Из „Описание родолюбивих и желающих българскаго просвещение спомоществователий“ на „Българска Аритметика“ от Хр. Сичан Николов, издадена в Букурещ през 1845 г.: Ученици школски – Словесний Лазар Генюв от Гъбене, Христо Станчов Арнаудоглу, Христо Григориа, Василий и Николай Евстатиеви…

Из списък на „родоболюбиви спомогатели“ на „Венец азбучний или нравствени наставления“, издадена в Букурещ през 1863 г.: Ученици школски – 1-вий клас – Евстатие Стойков, Иван Ненчов, Христо Рачов… 2-рий клас – Недю Владимер, Слави Иванов, Иван Влачков…

Из имената на „ученолюбивите спомоществователи“ на „Уроци по българската черковна история“ от Райчо Каролев, издадена в Цариград през 1873 г.: Ученици от Главно мъжко училище в Габрово – клас ІІ – Иван Х. Г. Манафов, Лазар Денчов Видинлиев…, Клас ІІІ – Иван С. Табак, братя Стефан и Васил Колюви…, Клас ІV – х. Христофор Хесапчиев, Колю И. Голосманов, Еким С. Проданов… Ученички от Главно девическо училище в Габрово: клас V – Тодора Венкова, Велика Рачкова, Кина Х. Андреева, Клас ІІІ – Зафира Кесарева, Мария Драголова, Деша Станчова…

С подобни списъци на спомоществователите завършват българските книги от Възраждането. Българите даряват пари за издаването на различни по вид книги – религиозно-просветни, нравоучителни, речници, календари, катехизиси, художествена литература. Но сякаш най-предпочитани са учебниците, необходими за новите български училища, които се създават след средата на 30-те години на ХІХ век. На българските ученици, които учат на български език, са нужни учебници, а няма държава, която да ги издава. Няма и частни издателства, които да имат достатъчно средства, за да ги отпечатат. И така се появяват спомоществователите – наричани са в тези списъци ученолюбиви, родолюбиви, любородни. Сред тях има учители, свещеници, занаятчии, търговци… и ученици. Всъщност учениците са най-многобройни сред спомоществователите.

В някои от учебниците се посочват и местата, откъдето са родом учениците. Любопитен е анализът, който прави историкът Даниела Цонева за габровските спомоществователи на училищна книжнина. Много от габровските уче­ници – спомоществователи, произлизат от семейства с традиции в спомоществователството – Арнаудови, Хесапчиеви, Манафови, Видинлиеви, Рашееви, Палаузови и др. Една голяма част от тези ученици по-късно стават известни търговци, общественици, учители, майстори-занаятчии, поборници, военни дейци, министри в освободена България – Христо Ст. Арнаудов, Никола Рясков, Христофор Хесапчиев, Иван Калпазанов, Иван Хр. Манафов, Иван поп Христов, Коста Евтимов, Цончо Пенчов, Райчо Каролев и др. Цели класо­ве иа Главното мъжко и Главното девическо училище в Габрово се записват като спомоществователи за учебниците на габровските учители Райчо Каролев и Иван Гюзелев.

В 19 издания на учебна книжнина историкът Даниела Цонева открива имената на 895 спомоществователи от Габрово. Това са хора, дарили пари за 1, 2 или понякога 4, 5 бройки от дадения учебник. Сред тези имена се срещат известни днес хора от миналото. Но има и такива, които са останали в историята може би само с този акт на любородие. Днес множество добри каузи се опитват да наберат необходимите им средства чрез онлайн платформи за дарения. Когато срещнете такава кауза и можете да отделите малка сума, а в замяна и в знак на благодарност ви обещават, че ще споменат името ви, това е премного. Спомнете си за вашите прапрапрадядовци и баби, останали в историята точно с това – дарението си, за да го има един български учебник.

Текстът е част от литературната поредица „Добрите българи“, която се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Литературна поредица „Добрите българи“


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Ако подкрепяте дейността ни, харесайте и страницата "Добрите българи" във Фейсбук. Да разпространим Доброто:

 

„Добрите българи“ е първата българска общност за Доброто, която стартира на 9 март 2013 г. Мотото ни е "Бъди ДОБРОТО, което искаш да видиш в света". Ние разказваме за обикновените хора, които вършат всекидневно добро. Ако познавате и вие такива, разкажете ни за тях на info@dobrite.bg или във Фейсбук страницата ни. „Добрите българи“ следва модела на споделеното доброволно създаване. Пишете ни, ако искате да станете част от екипа ни или да подпомогнете каузата ни. Споделяйте истории за доброто или търсете помощ, съмишленици и доброволци в нашата група Задруга на Добрите българи.

Момчил Цонев
Момчил Цонев
https://dobrite.bg