Из „Описание родолюбивих и желающих българскаго просвещение спомоществователий“ на „Българска Аритметика“ от Хр. Сичан Николов, издадена в Букурещ през 1845 г.: Ученици школски – Словесний Лазар Генюв от Гъбене, Христо Станчов Арнаудоглу, Христо Григориа, Василий и Николай Евстатиеви…
Из списък на „родоболюбиви спомогатели“ на „Венец азбучний или нравствени наставления“, издадена в Букурещ през 1863 г.: Ученици школски – 1-вий клас – Евстатие Стойков, Иван Ненчов, Христо Рачов… 2-рий клас – Недю Владимер, Слави Иванов, Иван Влачков…
Из имената на „ученолюбивите спомоществователи“ на „Уроци по българската черковна история“ от Райчо Каролев, издадена в Цариград през 1873 г.: Ученици от Главно мъжко училище в Габрово – клас ІІ – Иван Х. Г. Манафов, Лазар Денчов Видинлиев…, Клас ІІІ – Иван С. Табак, братя Стефан и Васил Колюви…, Клас ІV – х. Христофор Хесапчиев, Колю И. Голосманов, Еким С. Проданов… Ученички от Главно девическо училище в Габрово: клас V – Тодора Венкова, Велика Рачкова, Кина Х. Андреева, Клас ІІІ – Зафира Кесарева, Мария Драголова, Деша Станчова…
Из списък на спомоществователи във Венец азбучний или нравствени наставления по азбуквено. Из съчиненията на Св. Д. Ростовский, преведе ся от първообразното на новобългарский язик. Издава Х. Йордан Х. Вълков, шюмнениц. Издание първо. Букурещ. В Народната книгопечатница на Стефана Росидескува…, 1863. 264 с. Източник: Национален музей на образованието,
Инв. № 806 В
С подобни списъци на спомоществователите завършват българските книги от Възраждането. Българите даряват пари за издаването на различни по вид книги – религиозно-просветни, нравоучителни, речници, календари, катехизиси, художествена литература. Но сякаш най-предпочитани са учебниците, необходими за новите български училища, които се създават след средата на 30-те години на ХІХ век. На българските ученици, които учат на български език, са нужни учебници, а няма държава, която да ги издава. Няма и частни издателства, които да имат достатъчно средства, за да ги отпечатат. И така се появяват спомоществователите – наричани са в тези списъци ученолюбиви, родолюбиви, любородни. Сред тях има учители, свещеници, занаятчии, търговци… и ученици. Всъщност учениците са най-многобройни сред спомоществователите.
