През 1933 г. публицистът и карикатурист Райко Алексиев публикува статията “Пътеводител за България – пътища и безпътие” в сатиричния вестник „Щурец“, издаван от него. Авторът е известен със своите фейлетони, сатирични текстове, карикатури, включително и на политическа тематика. Именно карикатура на Сталин става повод след 9 септември 1944 г. Райко Алексиев да бъде арестуван, а на 18 ноември 1944 г. пребит до смърт. Смъртта му обаче не е краят – Народният съд го осъжда посмъртно няколко месеца по-късно. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени.
Преди обаче да споделим текста на Райко Алексиев, нека да направим няколко уточнения. През 1933 г. той прави толкова болезнена сатира на обществените несъвършенства у нас, колкото песимистично звучи текстът на Иван Хаджийски „Оптимистична теория за нашия народ“, писан няколко години по-късно. Колкото песимизъм има и в стихотворението на Петко Славейков „Не сме народ“, писано повече от половин век по-рано, през 1875 г.
Има поне две общи неща между трите текста: 1. Описват с точност обществени несъвършенства на българите, които за съжаление може да открием и днес. 2. Използват се почти мазохистично, за да докажат колко отрицателни качества имаме ние, българите, които са устойчиви на времето.
За какво обаче не се използват тези текстове? За поука. За огледало на грешките, в което да се огледаме и да си направим за себе си един трезв, пряк и може би не много приятен анализ като общество.
Защо трябва да се използват по този „нов“ начин тези текстове? Защото ако на един човек постоянно му повтаряш още от училище колко е тъп, неграмотен, лош, той – дори да не е такъв – става точно тъп, неграмотен, лош. Същото важи и за народите. А сега, да поменем убития само на 51-годишна възраст Райко Алексиев и да прочетем текста му “Пътеводител за България – пътища и безпътие” с мисъл повече за пътищата, отколкото за безпътието:
„За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.
Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.
Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.
Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.
Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.
Има добри и уредени прави пътища, но поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.
Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.
Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.
Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.
Държавата се управлява от хора според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.
България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.
Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.
Държавният девиз на нацията пък е „Боже, пази България“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно защото другите са заети да си пазят частните интереси.“
Текстът се публикува по вариантите му от сайтовете „Дойче веле“ и „България аналитика“.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Иван Хаджийски: Оптимистична теория за българите
Петко Славейков – между „Не сме народ“ и „Хубава си, татковино“
Ако подкрепяте дейността ни, харесайте и страницата „Добрите българи“ във Фейсбук. Да разпространим Доброто:
„Добрите българи“ е първата българска общност за доброто, която стартира на 9 март 2013 г. Мотото ни е „Бъди ДОБРОТО, което искаш да видиш в света“. Ние разказваме за обикновените хора, които вършат всекидневно добро. Ако познавате и вие такива, разкажете ни за тях на info@dobrite.bg или във Фейсбук страницата ни. „Добрите българи“ следва модела на споделеното доброволно създаване. Пишете ни, ако искате да станете част от екипа ни или да подпомогнете каузата ни. Споделяйте истории за доброто или търсете помощ, съмишленици и доброволци в нашата група Задруга на Добрите българи.
Ако подкрепяте дейността ни, харесайте и страницата "Добрите българи" във Фейсбук. Да разпространим Доброто:
„Добрите българи“ е първата българска общност за Доброто, която стартира на 9 март 2013 г. Мотото ни е "Бъди ДОБРОТО, което искаш да видиш в света". Ние разказваме за обикновените хора, които вършат всекидневно добро. Ако познавате и вие такива, разкажете ни за тях на info@dobrite.bg или във Фейсбук страницата ни. „Добрите българи“ следва модела на споделеното доброволно създаване. Пишете ни, ако искате да станете част от екипа ни или да подпомогнете каузата ни. Споделяйте истории за доброто или търсете помощ, съмишленици и доброволци в нашата група Задруга на Добрите българи.
