Започнах да пиша този текст през март тази година. Първия месец от извънредното положение у нас, когато покрай заразата с новия коронавирус започна да се чува и израза „Доброто е заразно“. С този израз тогава наричаха вълната от съпричастност в кризата, породена от вируса. И аз дори няколко пъти по инерция съм използвал този израз. И ето, днес намерих повод да завърша текста, защото смятам темата за важна.
Не, Доброто не е заразно. Доброто не може да бъде заразно. Все едно да кажем, че Доброто е зло.
В древността дори са вярвали, че думите имат магическа сила и не трябва да се произнасят напразно. Затова едни думи се премълчавали, а други нарочно се изричали като заклинания. Живеем в съвременен свят на науката и тези магически вярвания са остарели. Но не е остарял стремежът да използваме точните думи, за да опишем едно явление. Дори в научната литература е задължително да си служим правилно и точно с термините. В общуването ни думите все още носят заряд – добър или лош. Не е без значение дали ще кажеш на някого добра или лоша дума, дали ще го похвалиш или ще го обидиш, нали? Защо тогава омърсяваме Доброто с толкова негативна дума като заразно?
Ето какво означава думата „зараза“ според Речника на българския език: 1. Причинител на болест, който се предава от един организъм на друг. 2. Заразна болест. 3. Пагубно, осъдително увлечение, схващане, което лесно и бързо се разпространява.
Кое от тези значения бихте използвали за Доброто?
Като произход думата „зараза“ е от един корен с поразявам, поразия, сразявам, сражение. Доброто не поразява, не сразява. Какво всъщност е заразата и кое нещо е заразно? Което бързо и лесно се разпространява от един организъм на друг без желанието и съгласието на този организъм.
Не, Доброто не е заразно, Доброто не се случва без нашето желание и съгласие, то идва едва когато осъзнато и от сърце го поискаме.
Върнах се към този текст точно днес, провокиран от телевизионно разследване за изразходването на средства от платформа за дарения. Аз също бях шокиран. Но се изненадах и когато по платформата започнаха да се хвърлят камъни, сякаш тя е единственият съгрешил. Единствената „блудница“. Но не е…
Този случай само показва един много по-голям проблем, свързан именно със „заразата“ добро. Защото ако истинското Добро не е заразно, а доброволно, идващо от сърцето, има и псевдо добро, което наистина е „заразно“. Напоследък сякаш стана модно да казваш, че „вършиш Добро“, а зад това да се крие всъщност бизнес начинание. Не беше така преди 8 години, когато стартирах начинанието „Добрите българи“. Тогава не се говореше за Доброто. Но напоследък много хора заговориха от името на Доброто. А Доброто не е нито заразно, нито проект, нито бизнес. Но „заразени“ от нашето съвремие, много хора видяха в „правенето на добро“ бизнес ниша, „проектна“ възможност, медийна реклама.
Не, това не е Доброто. Но за съжаление „правенето на добро“ днес се оказа възможност за правене на пари или медийна слава. А от Доброто пари не бива да се правят. Историята го е показала, че Добро правят материално и духовно богатите хора. Има някаква вродена ненавист на обществото ни към богатите хора. Спомнете си Андрешко на Елин Пелин. След него дългите години на социализма у нас неглижираха обществената роля на богатите, на предприемчивите, на икономически активните хора. Те се превърнаха във „врагове на народа“. Всъщност в исторически план благотворителността е била дело именно на заможните и икономически активни българи. Васил Априлов, създател на първото новобългарско светско училище, е търговец. Братята Христо и Евлоги Георгиеви, дарители за построяването на сградата на Софийския университет, са търговци и банкери. Те са натрупали материалното си богатство от чисто икономическа дейност, но са били достатъчно духовно просветени, за да оценят нуждата и важността да даряват, да правят добро. Днес обратно на това вместо да се прави бизнес, от чиито средства да се дарява, то се прави бизнес от доброто.
И накрая, най-важната поука или апел трябва да ни е да не спираме да даряваме и да вършим нашето всекидневно обикновено добро. Защото много може би ще се обезсърчат сега и ще решат, че няма смисъл, че даренията и усилията им ще се изгубят. Не, не е така. Вършете своето добро. Не за себе си, а за света. Бъдете доброто, което искате да видите в света.
Ако подкрепяте дейността ни, харесайте и страницата "Добрите българи" във Фейсбук. Да разпространим Доброто:
„Добрите българи“ е първата българска общност за Доброто, която стартира на 9 март 2013 г. Мотото ни е "Бъди ДОБРОТО, което искаш да видиш в света". Ние разказваме за обикновените хора, които вършат всекидневно добро. Ако познавате и вие такива, разкажете ни за тях на info@dobrite.bg или във Фейсбук страницата ни. „Добрите българи“ следва модела на споделеното доброволно създаване. Пишете ни, ако искате да станете част от екипа ни или да подпомогнете каузата ни. Споделяйте истории за доброто или търсете помощ, съмишленици и доброволци в нашата група Задруга на Добрите българи.