Доброто не е заразно. Доброто не е проект. Доброто не е бизнес

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  

Започнах да пиша този текст през март тази година. Първия месец от извънредното положение у нас, когато покрай заразата с новия коронавирус започна да се чува и израза „Доброто е заразно“. С този израз тогава наричаха вълната от съпричастност в кризата, породена от вируса. И аз дори няколко пъти по инерция съм използвал този израз. И ето, днес намерих повод да завърша текста, защото смятам темата за важна.

Не, Доброто не е заразно. Доброто не може да бъде заразно. Все едно да кажем, че Доброто е зло.

В древността дори са вярвали, че думите имат магическа сила и не трябва да се произнасят напразно. Затова едни думи се премълчавали, а други нарочно се изричали като заклинания. Живеем в съвременен свят на науката и тези магически вярвания са остарели. Но не е остарял стремежът да използваме точните думи, за да опишем едно явление. Дори в научната литература е задължително да си служим правилно и точно с термините. В общуването ни думите все още носят заряд – добър или лош. Не е без значение дали ще кажеш на някого добра или лоша дума, дали ще го похвалиш или ще го обидиш, нали? Защо тогава омърсяваме Доброто с толкова негативна дума като заразно?

Ето какво означава думата „зараза“ според Речника на българския език: 1. Причинител на болест, който се предава от един организъм на друг. 2. Заразна болест. 3. Пагубно, осъдително увлечение, схващане, което лесно и бързо се разпространява.

Кое от тези значения бихте използвали за Доброто?

Като произход думата „зараза“ е от един корен с поразявам, поразия, сразявам, сражение. Доброто не поразява, не сразява. Какво всъщност е заразата и кое нещо е заразно? Което бързо и лесно се разпространява от един организъм на друг без желанието и съгласието на този организъм.

Не, Доброто не е заразно, Доброто не се случва без нашето желание и съгласие, то идва едва когато осъзнато и от сърце го поискаме.

Върнах се към този текст точно днес, провокиран от телевизионно разследване за изразходването на средства от платформа за дарения. Аз също бях шокиран. Но се изненадах и когато по платформата започнаха да се хвърлят камъни, сякаш тя е единственият съгрешил. Единствената „блудница“. Но не е…

Този случай само показва един много по-голям проблем, свързан именно със „заразата“ добро. Защото ако истинското Добро не е заразно, а доброволно, идващо от сърцето, има и псевдо добро, което наистина е „заразно“. Напоследък сякаш стана модно да казваш, че „вършиш Добро“, а зад това да се крие всъщност бизнес начинание. Не беше така преди 8 години, когато стартирах начинанието „Добрите българи“. Тогава не се говореше за Доброто. Но напоследък много хора заговориха от името на Доброто. А Доброто не е нито заразно, нито проект, нито бизнес. Но „заразени“ от нашето съвремие, много хора видяха в „правенето на добро“ бизнес ниша, „проектна“ възможност, медийна реклама.

Не, това не е Доброто. Но за съжаление „правенето на добро“ днес се оказа възможност за правене на пари или медийна слава. А от Доброто пари не бива да се правят. Историята го е показала, че Добро правят материално и духовно богатите хора. Има някаква вродена ненавист на обществото ни към богатите хора. Спомнете си Андрешко на Елин Пелин. След него дългите години на социализма у нас неглижираха обществената роля на богатите, на предприемчивите, на икономически активните хора. Те се превърнаха във „врагове на народа“. Всъщност в исторически план благотворителността е била дело именно на заможните и икономически активни българи. Васил Априлов, създател на първото новобългарско светско училище, е търговец. Братята Христо и Евлоги Георгиеви, дарители за построяването на сградата на Софийския университет, са търговци и банкери. Те са натрупали материалното си богатство от чисто икономическа дейност, но са били достатъчно духовно просветени, за да оценят нуждата и важността да даряват, да правят добро. Днес обратно на това вместо да се прави бизнес, от чиито средства да се дарява, то се прави бизнес от доброто.

И накрая, най-важната поука или апел трябва да ни е да не спираме да даряваме и да вършим нашето всекидневно обикновено добро. Защото много може би ще се обезсърчат сега и ще решат, че няма смисъл, че даренията и усилията им ще се изгубят. Не, не е така. Вършете своето добро. Не за себе си, а за света. Бъдете доброто, което искате да видите в света.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •