Днес е Голяма, Архангелова задушница. Ще направим и ние като Стародумци и ще ви припомним една стара и дори позабравена българска дума – задушбина. Много е близка по звучене и по значение със задушница. Първото й значение е именно помен за душата на наш покоен близък (Бог да прости всички починали наши близки!)

Другото значение на задушбина обаче е да построиш нещо „за обще добро“, както казва Найден Геров. Старите българи вярвали, че доброто за общото благо (строежът на мост, път, чешма, които всички ще използват) се прави за спасяване на собствената ти душа. Правело се е и за спомен – да се споменава, да се помни с добро името на построилия чешмата, например. Учудващо е как предмодерните наши предци, които едва ли са учени на политическа демокрация или на социална психология, са владеели и прилагали на практика едно толкова модерно разбиране – личното добруване и личният интерес се осъществяват през общественото добруване и обществения интерес.